Енергетика:Публикуван е проект на документ с критериите за „стрес тестовете” за атомните централи

На 25 март 2011 г. ръководителите на държавите и правителствата на държавите членки на ЕС, събрани в Европейския съвет, приеха че безопасността на всички ядрени централи в ЕС трябва да бъде преразгледана, въз основа на цялостна и прозрачна оценка на риска и безопасността, като всички ядрени реактори бъдат подложени на така наречените "стрес тестове." Те приканват Европейската комисия и "Европейската група на регулаторите за ядрена безопасност”(ENSREG) да разработят в кратък срок обхвата и критериите, по които да се извършват прегледите и изследванията. При изработването на  критериите трябва да се отчитат и извлечените поуки от инцидента в Япония, като се гарантира  пълното участие на държавите-членки и  се използват пълноценно наличните експертен с опит в тази област (особено от Асоциацията на западноевропейските ядрени регулатори Western European Nuclear Regulators Association (WENRA)). Оценките следва да се извършват от независимите  национални регулаторни органи чрез партньорска проверка. Резултатите от проверката и всички необходими последващи мерки, които трябва да бъдат предприети, ще бъдат споделени с Комисията в рамките на ENSREG и ще се публикуват, за да бъде информирана обществеността, а Европейският съвет ще направи оценка на първоначалните констатации в края на 2011 г., въз основа на доклад на Комисията.

WENRA е мрежа от регулаторните органи на 16 страни членки на ЕС и Швейцария, както и на други заинтересовани страни, които имат статут на наблюдатели. Към момента, специална работна група създадена към WENRA предлага за консултации техническо предложение за „стрес тестовете”, което е публикувано на интернет страницата на WENRA за информация на заинтересованите страни (документ от 21 април 2011 г.).

Целта е WENRA да представи окончателния документ на 15-ата среща на ENSREG през май 2011 г., като основа за обсъждане и евентуално одобрение.

Обща характеристика на критериите в "стрес тестовете", предложени от WENRA

Документът, предложен от WENRA, съдържа обща част, в която се дава определението за "стрес тестовете", техническия им обхват и процеса по извършване на "стрес тестовете ".

Следващите раздели на документа, определят общата информация, която следва да се изисква от лицензираните атомни централи и въпроси, свързани с поведението им в случаи на екстремни ситуации.

Най-общо казано целта на "стрес тестовете" е преразглеждане на границите на безопасност на атомните електроцентрали в светлината на събитията във Фукушима: като се разглеждат екстремни събития, предизвикващи проблеми в сигурността на работата на централата и водещи до тежка авария. Тази преоценка ще е въз основа на  проверка на превантивните мерки и в оценка на готовността на атомната електроцентрала да отговори адекватно, когато е подложена на поредица от екстремни ситуации.

По време на прегледа на сигурността на атомните централи, се предвижда взаимодействие между европейските регулаторни органи, които ще бъдат управлявани чрез WENRA или ENSREG, ако е необходимо.
Повече информация за консултацията по стрес тестовете, предложени от WENRA



Антитръст в енергийния сектор: Как бе отворен немският газов пазар за конкуренция

През 2003 г. е приет вторият либерализационен пакет, чиято цел е въвеждане на повече конкуренция на европейските енергийни пазари. Очакванията за бързо навлизане на нови алтернативни оператори, които да окажат реален конкурентен натиск върху историческите оператори с дългогодишни монополни позиции на пазарите на държавите членки, не се осъществяват. Една от причините за това е съществуващата структура на енергийните пазари, която се характеризира с вертикална интеграция между предприятията  за производство, инфраструктура, пренос и доставка, което влошава конкуренцията, а най-често тя просто е невъзможна. Обикновено вертикално интегрираните исторически оператори, възползвайки се от своята дългогодишна монополна позиция на енергийните пазари, независимо дали това е на пазара на газ или електроенергия, създават неравноправни условия за достъп до пазара на новите алтернативни оператори. Монополната им позиция на пазара улеснява прилагането на  т.н. „стратегическо  поведение”, което води до затваряне на  пазара (foreclosure effect), например чрез отказ за достъп до инфраструктурата, чрез прилагане на ценова преса, която свива маржа на конкурентите и ги прави неконкурентноспособни, чрез дългосрочни договори с големи клиенти или чрез ограничаване достъпа до информация за клиенти и др.

През 2005 г. Европейската комисия започва секторен анализ на отрасъла, чиято цел е да установи основните пречки пред развитието на конкуренцията на енергийните пазари. В рамките на това проучване тя инициирани и девет антитръстови производства срещу водеши европейски компании, участници на пазара на газ и електроенергия.

Една от тези компании е RWE AG Германия, която оперира на пазарите на производство и доставка на газ и електроенергия. RWE е напълно вертикално интегрирана компания, която обхваща дейностите по производство и внос на газ, пренос и съхранение на газ, както и на следващите по веригата пазари за разпределение на газ. Географският пазар на предприятието обхваща Германия, а при преноса на газ и доставките се разширява през последните години в Чехия, Унгария, Обединеното Кралство и Нидерландия.

 Хронология на разследването срещу RWE

През месец май 2006 г. ЕК извършва претърсване на офисите на компанията.

В периода 2006 -2008 г. ЕК изисква допълнителна информация под формата на въпросници, както от  RWE, така и от трети страни.

На 20 април 2007 г. ЕК образува производство срещу RWE за установяване на евентуална злоупотреба по смисъла на чл. 102 от ДФЕС (бивш чл. 82 от ДЕО).

На 15 октомври 2008 г. Комисията изпраща предварителната си оценка в съответствие с чл. 9, ал. 1 от Регламен 1/2003 на ЕС, в която изразява съмнение за предполагаеми злоупотреби, извършени от RWE  на пазара на газ в Германия.

На 26 октомври 2008 г.RWE изпраща становище по предварителната оценка на Комисията, в което изразява несъгласие с направените констатации, но заедно с това прави предложение за поемане на ангажименти в отговор на установените проблеми за конкуренцията.

На 5 декември 2008 г. ЕК публикува в Официален вестник на ЕС съобщение за предложените ангажименти от страна на  RWE, чиято цел е отстраняване на проблемите за конкуренцията на газовия пазар. Отправена е и покана към всички заинтересовани страни да дадат становищата си в рамките на един месец.

На 19 януари 2009 г. ЕК информира RWE за получените становища, в отговор на които RWE предоставя преработени ангажименти.

На 18 март 2009 г. ЕК приема решение, с което прави задължителни – правно обвързващи  за RWE предложените от него ангажименти.

Анализът на Европейската комисия

Въз основа на събраните доказателства ЕК заключава, че  RWE може да злоупотребява с господстващото си положение на пазара на пренос на газ във вреда на конкурентите, конкуренцията и най-вече на крайните потребители.

При определянето на съответния пазар, ЕК на база на установената вече практика по сходни случаи, разграничава два продуктови пазара: Първият е свързан с доставките (продажбите) на газ, а вторият обхваща инфраструктурата и услугите по транспортиране на газа.

От своя страна при транспортирането на газа ЕК разграничава дейността по преноса на газ, осъществяван от оператора на преносни системи (Transmission System Operators) от дейноста на оператора на разпределителни системи (Distribution System Operators), тъй като конкурентните условия за двата оператора се различават значително.

Пазарът за доставки на газ се разделя на пазар на едро и пазар за крайни клиенти или пазар на дребно. В съответствие с установената вече практика, ЕК допълнително разграничава подпазари в рамките на двете групи: за пазарите на едро разграничението е между регионалните  търговци и дребните търговци. При пазара на крайните клиенти се определят две групи потребители- големи индустриални потребители и малки потребители, обикновено това са домакинства и малки и средни прадприятия.

При определянето на географския пазар ЕК приема, че той не може да бъде различен от географското покритие на инфраструктурата, т.е. тръбопроводната мрежа. Тук Комисията отново се позовава на установената практика и икономическата логика, че изграждането на паралелна газопреносна мрежа е икономически неефективно и на практика RWE няма реален конкурент на мрежата си.

Господстващо положение на RWE

Оценката е, че RWE може да има господстващо положение не само на пазара на газ в рамките на обхвата на своята мрежа от 2003 г., но и на пазарите надолу по веригата за доставки на газ в рамките на мрежата за разпределение.

Що се отнася до преноса на газ, Комисията установява, че почти всички клиенти свързани към мрежата на RWE имат само една възможност да задоволяват нуждите си от газ и тя е чрез RWE, тъй като липсват икономически жизнеспособни възможности за изграждане на нови връзки с други тръбопроводи. Високите бариери за навлизане на потенциални конкурентни оператори на преносни системи, като например високите разходи за строителство и високите бариери за доставка от други области на пазара, са от структурен характер и дават гаранция на RWE TSO, че неговата  позиция на пазара на газопреносните мрежи няма да бъде оспорена в рамките на обозримото бъдеще.

 При пазарите надолу по веригата за доставки на газ RWE също е с господстваща позиция, тъй като шансовете на трети доставчици да се конкурират с компанията на пазарите за доставка в рамките на мрежата на RWE са ограничени, предвид малките обеми от свободен капацитет на тръбопроводите.

Съществена част от общия пазар

Комисията счита, че се засяга търговията между държавите членки, тъй като районът обхванат от мрежата на RWE представлява съществена част от общия пазар, както се изисква от член 102 от ДФЕС (предишен чл. 82 от Договора за ЕО)

Всъщност, засегнатите географски пазари приблизително обхващат територията на най-населените немски провинции Bundesland, Северен Рейн-Вестфалия.

Търговски практики, които представляват злоупотреба с господстващо положение

1. Отказ за доставка refusal to supply

-Практики на отказ при  управление на капацитета

Газопреносната мрежа  на RWE може да се разглежда като съществено съоръжение, тъй като достъпът до нея е от жизненоважно значение за навлизането на нови оператори за доставка на газ на пазара. Според констатациите на Комисията RWE TSO може да отказва достъп до свояте мрежа, прилагайки различни практики при  управлението на капацитета. Налице са доказателства, че RWE TSO може да следва стратегия съгласно която се опитва систематично да запазва транспортния капазитет за себе си. Според установените данни от разследването, шансовете на конкурентите да получат достъп до преносната мрежа са минимални, тъй като RWE има дългосрочни договори за почти целия капацитет на мрежата. Тази ситуация води до многобройни откази за достъп до мрежата на алтернативни доставчици. Достъпът до преносната мрежа на RWE е допълнително затруднен и от факта, че тя е изключително разпокъсана (до август 2006 г. състои се от 9 пазарни области) което прави транспортирането на газ на  по-дълги разстояния сложно и скъпо. В резултат на това, алтернативните доставчици имат възможност да доставят само малка част от транспортирания газ в преносната мрежа  на RWE, и на практика не  могат да се конкурират по ефективен начин,  надолу по веригата за доставка на газ до крайните клиенти.

-Неточна информация  за наличния капацитет

Оценката на ЕК е че RWE може да омаловажава и да не подава коректна инфорация за капацитета, който е технически достъпен за трети клиенти, което на практика води до неоправдани откази и възпира исканията за използване на транспортния капацитет от страна на алтернативните доставчици. Установено е, че RWE използва  значително по-голям капацитет от посочения  от RWE TSO максимален технически капацитет.

ЕК приема, че по принцип мрежовите оператори могат да се ползват с определена степен на гъвкавост при изчисляването на максималните технически възможности, които предлагат на клиентите, но в случая разликата между посочения и действително използвания капацитет е толкова значителна, че говори вече за умишлена стратегия, насочена към изключване на потенциални трети клиенти, чрез затижаване на  наличните  максимални технически възможности, предлагани на пазара

-Неефективен механизъм за разпределение на капацитета

RWE TSO не прилага ефективна система за управление на претоварването при управление на ограничения капацитет на мрежата си, при което би могло да се избегнат многобройните откази или забавяния при искания за капацитет от страна на трети страни, които нанасят вреди при транспортирането на газ и в крайна сметка не са в интерес на потребителите. Въз основа на събрани доказателства Комисията прави заключение, че RWE TSO не използва ефективно всички налични средства, за да предостави капацитет на разположение на своите клиенти. Доказателствата сочат, че намерението на RWE е по-скоро да защити дъщерното си дружество RWE Енергия от нови конкуренти, отколкото да привлече нови клиенти,  които да транспортират газ чрез  RWE TSO, който също прави малки и неефективни усилия, за да направи неизползвания капацитет достъпен за трети страни.

Заключението е отказ за доставки (refusal to supply)

След анализа на посочените практики при управление на достъпа до транспортния капацитет на мрежата от страна на RWE, ЕК приема, че те могат да имат отрицателно въздействие върху конкуренцията надолу по веригата на пазара на газ и може да представлява злоупотреба съгласно член 82 от Договора за ЕО (чл. 102 от ДФЕС).

2.Ценова преса или свиване на маржа margin squeeze

 Комисията също така изразява загриженост, че  RWE извършва евентуална злоупотреба с господстващо положение под формата на ценова преса. RWE може да следва стратегия на ценова преса, която цели свиване на маржовете на доставчиците на газ надолу по веригата.

-Завишени тарифи за достъп до мрежата

Комисията събира данни, че RWE умишлено завишава тарифите за пренос и ги поддържа изкуствено на високо ниво, за да намали маржовте на конкурентите си. Подобно търговско поведение води до предотвратяване на конкуренцията, тъй като дори равният по ефективност конкурент няма да може ефективно да се конкурира надолу по веригата за доставки на газ до крайните клиенти, което в крайна сметка затруднява действащите конкуренти да останат на пазара или потенциалните да навлязат на него.

Оказва се, че в периода на разследване, RWE постоянно е с отрицателенхрезултат за своята дейност надолу по веригата за доставка на газ. Трябва да се подчертае, че тези загуби са формирани, въпреки значителните отстъпки, предоставени от RWE TSO на RWE Енергия във връзка с  дългосрочната резервация на капацитета, които дават значително предимство на RWE по отношение на конкурентите му, и въпреки потенциалните завишени цени, платени от RWE TSO на RWE Енергия при предоставените вътрешни услуги.

Отрицателната разлика на RWE, реализирана при газовите доставки  надолу по веригата се компенсира от значителната печалба  реализирана от рентабилния немски газов пазар, включително от мрежата за пренос, където RWE е постигнал значителни годишни приходи.

Предварителната оценка на Комисията дава основания за безпокойство, че ценовата преса може да бъде резултат на повишаване на цените на RWE за достъп до преносната мрежа. RWE, като вертикално интегрираното предприятие с господстващо положение, което  контролира преноса на газ може да прилага стратегия за определяне на по-високи тарифи за мрежата, докато в същото време предприема стъпки да защити увеличената си печалба от регулаторна намеса.

-Асиметричност на елементите на разходите лишават от предимства конкурентите

Комисията установява, че мрежовите тарифи на RWE са дори още по-високи за конкурентите му в сравнение с тарифите прилагани спрямо RWE Енергия. Това е така, защото важни елементи от мрежовите тарифи са били прилагани само към трети страни- потребители на мрежата, което в допълнение към вече повишените разходи за достъп до мрежата е довело до асиметричен ефект, който е в ущърб на конкурентите надолу по веригата за доставка на газ до крайните потребители. Асиметричните елементи на разходите включват и схема на отстъпки, благоприятни за RWE, и възпираща система при балансиране.

Политиката за отстъпки на RWE също може да има негативен ефект при формиране на разходите на конкурентите му на пазара на доставки на газ на крайни клиенти. В действителност, RWE предоставя значителни отстъпки при дългосрочните договори за пренос на газ. Въпреки че тези големи отстъпки теоретически са валидни и за конкурентите, то на практика само RWE  може да се възползва от предимства на  схемата за отстъпки, тъй като е почти невъзможно новите конкуренти да сключат необходимите дългосрочни договори за използване капацитета на газопреносната мрежа.

 Според анализа на Комисията балансиращите тарифи, прилагани в зоните за  балансиране имат асимтретичен негативен ефект спрямо новите конкуренти. Докато RWE  не калкулира разходи за балансиране, благодарение на споразумение между RWE TSO и RWE Енергия, то другите предприятия е трябвало да заплащат високи наказателни балансиращи тарифи при използване на газопреносната мрежа на RWE TSO. Това на практика е довело до въздържане от страна на конкурентите му да предлагат оферти за доставка на газ на пазара на крайните клиенти. В крайна сметка заключението на ЕК е, че системата от високи балансиращи тарифи се е превърнала в ефективен механизъм за възпрепятстване достъпа на конкурентите до мрежата на RWE и една от основните причини за ниските им пазарни дялове.

Заключение относно проблемите, свързани с разходите

Крайното заключение на ЕК е, че има доказателства за това, че RWE е прилагал стратегия на ценова преса спрямо конкурентите си надолу по веригата, като се е стремял да свие маржа на печалбата им, чрез прилагане на завишени тарифи за достъп до мрежата и асиметрична структура на разходите. Резултатът от това поведение е неравностойна позиция на конкурентите на RWE на пазара за доставка на газ и в крайна сметка до вреда за потребителите, което на практика представлява злоупотреба с господстваща позиция на пазара.

RWE не приема предварителната оценка на Комисията, но  за да отговори на опасенията й, свързани с конкуренцията, дружеството предлага да поеме ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

Основните елементи на предложените от  RWE ангажименти

1.RWE предлага да преотстъпи дейността си, свързана с газопреносната система в Германия, на подходящ купувач, който не трябва да поражда опасения prima facie за конкуренцията. По-конкретно RWE се ангажира:

• да преотстъпи газопреносната мрежа си под високо налягане в Германия, с обща дължина от приблизително 4000 km. Това отговаря на цялата настояща газопреносна мрежа в Германия под високо налягане, притежание на RWE, с изключение на някои части от мрежата в областта на Bergheim (дължина приблизително 100 кm). За части от мрежата, които понастоящем не са изключителна собственост на RWE, а са съсобственост с други страни, RWE се ангажира да отстъпи цялата своя част
•  да преотстъпи спомагателното оборудване, необходимо за експлоатацията на преносната мрежа (като инсталациите за кондициониране на газ в Broichweiden и в Hamborn, разпределителна централа (Prozessleitsystem) и т.н.);
•  да преотстъпи нематериалните активи, необходими за експлоатацията на преносната мрежа (като софтуер за разпределителната централа, договори и лицензи).

2.RWE също така се ангажира да предостави на купувача, за ограничен период от до 5 години след приключване на продажбата, също  помощните услуги, необходими за експлоатацията на преносната система като предоставянето на услуги, свързани с гъвкавостта на доставките на газ.

3.Освен това RWE се ангажира заедно със стопанската дейност да предаде и ключовия персонал, свързан с експлоатацията на преносната система.

RWE ще извърши продажба на мрежата си под контрола на управителен съвет. Всички купувачи трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия.

Окончателното решение на комисията, което прави правно обвързващи ангажиментите на RWE, е прието на 18 март 2009 г. Решението е адресирано до RWE AG, Германия.

С решението стават задължителни ангажиментите, предложени от RWE за преодоляване на проблемите, установени от разследването на Комисията на немския газов сектор.

Комисията смята, че ангажиментите са достатъчни за преодоляване на първоначално установените от Комисията притеснения, без да бъдат прекомерни.

Освобождаването от газопреносната мрежа на RWE може да се смята за структурна мярка, тъй като не само задължава RWE да следва определено поведение, но и се състои от освобождаване от неговите дейности по пренос на газ, което ефективно премахва възможността RWE да допусне нарушения от този вид.

Ангажиментите са подходящи за премахване на притесненията на Комисията относно конкуренцията. Продаването на преносната дейност на RWE ще гарантира, че RWE няма контрол над газопреносната мрежа и по този начин вече няма да може да прилага антиконкурентни практики, свързани с достъпа до неговата мрежа. Предложените от RWE ангажименти са също така необходими, защото не съществува по-ефективна мярка от освобождаването от преносната мрежа на RWE за преодоляване на притесненията на Комисията. 

И накрая, ангажиментите трябва да се разглеждат като адекватни и пропорционални на установените възможни ограничения за конкуренцията, най-малкото с оглед на големия брой потребители, свързани към газопреносната мрежа на RWE и значителните потенциални вреди за тези потребители.

В светлината на предложените ангажименти Комисията смята, че вече не съществуват основания за действия от нейна страна.

 Повече информация за случая.  

Антитръст на енергийния пазар: Как монополизираният френски енергиен пазар се отваря за конкуренция

През 2007 г. Европейската комисия публикува доклад, относно разследването на пазарите на електроенергия и газ, извършено в съответствие с чл. 17 от регламент 1/2003 на ЕС, който установи наличие на сериозни проблеми в областта на конкуренцията.

Основният извод на доклада е, че потребителите и предприятията губят благосъстояние поради неефективните и неконкурентни пазари на газ и електроенергия, които им предоставят скъпи  енергийни услуги.

В доклада се идентифицират специфични проблеми, които включват висока степен на пазарна концентрация, вертикална интеграция при производството, доставките и характеристиките на инфраструктурата, които в крайна сметка водят до липса на равни условия за достъп на алтернативните оператори, недостатъчни инвестиции в инфраструктурата, както и възможни злоупотреби и/или тайни споразумения за разпределяне на пазарите между утвърдените исторически оператори.

В съответствие с установените проблеми, Комисията си постави за цел  да се справи с тези проблеми, като предприе действия съгласно правилата за конкуренция, а именно чл. 81 и 82 от Договора за ЕО или сегашните чл. 101 и 102 от ДФЕС. Целта на тези действия е да се създадат условия за ефективна конкуренция на енергийните пазари, която да гарантира на потребителите избор и пълен достъп до предимствата, предлагани от либерализацията на енергийните пазари, като осигури устойчива енергия на конкурентни цени.

В преследване на тази цел, за периода 2006 -2007 г.,  Комисията, образува девет производства и извърши многобройни инспекции в офиси на фирми, основно водещи европейски енергийни компании с монополно положение на националните си пазари на газ и електроенергия, чието поведение дава основание за провеждане на разследване.

Една от компаниите, спрямо която ЕК предприема разследване за нарушаване на антитръстовите правила на ЕС е  EDF S.A. и/или юридическите лица под негов пряк или непряк контрол, включително неговия клон Electricité de Strasbourg S.A. (заедно EDF) - енергийно предприятие  с исторически  монополни позиции на френския енергиен пазар.

Кратка хронология на случая

През 2006 г. Европейската комисия започва производство  срещу EDF за нарушаване на правилата за конкуренция, по специално забраната за злоупотреба с господстващо положение на пазара ( чл. 102 от ДФЕС),  започва през 2006 г.

През декември 2008 г. Комисията изпраща на EDF твърдение за две нарушения на конкуренцията.

На 17 март 2010 г. Комисията приема  решение, с което правно обвърза поетите ангажименти от EDF - историческият  оператор на френския пазар за доставка на електроенергия на големи промишлени потребители, с които го задължава да отвори пазара на електроенергия за конкуренция.

Какви са твърденията за нарушения на антитръстовите правилана?

Първо, Комисията изразява опасения, че EDF може да злоупотребява  с
господстващото си  положение по смисъла на член 102 от ДФЕС. Според Комисията, обхватът, продължителността и изключителния характер на сключените от дружеството дългосрочни договори за доставки на електроенергия на индустриални потребители може да имат ефект на затварянае на пазара. Наличието на тези договори би могло значително да възпрепятства други предприятия – конкуренти на EDF, да сключват договори за доставка на електроенергия на големите индустриални потребители във Франция.

На второ място, Комисията заключава, че в договорите на EDF са включени ограничения за препродажба, които ограничават свободата на потребителите да управляват закупените от EDF обеми електроенергия.

По мнение на Комисията, тези практики са в състояние да възпрепятстват развитието на конкуренцията на френския пазар на електроенергия, тъй като предотвратяват навлизането на алтернативни доставчици на пазара или неговото разширяване. Тези практики могат да намаляват ликвидността на пазара и да забавят ефективната му либерализация.

Какво е състоянието на конкуренцията на съответния пазар?

Съответният пазар е определен като доставка на електроенергия на големи индустриални потребители с годишно потребление най-малко 7GWh.

През февруари 2000 г. Франция приема закон № 2000-108, който е в съответствие с европейските директиви от втория либерализационен пакет, чиято цел е ускоряване на либерализацията на пазарите за електроенергия. В съответствие с приетия закон индустриалните потребители стават привилегировани потребители през февруари 2003 г. От тази дата алтернативни доставчици, поне на теория, следва да са в състояние да набират като клиенти нови индустриални потребители и по този начин да изграждат клиентска база и да печелят пазарен дял.

Според Комисията, въпреки че пазарът е либерализиран юридически,  на практика комплексното действие на редица фактори е допринесло до продължаване на господстващото положение на EDF на съответния пазар.

Освен големият  пазарен дял на предприятието, измерен както в абсолютен, така и в относителен порядък спрямо неговите конкуренти, налице са значителни бариери за навлизане на пазара за електроенергия във Франция.  Тези бариери се изразяват,  например в затруднение да се придобива електроенергия за препродажба, в действащата регулаторна рамка и в проблемите, свързани с достъпа до информация за клиентите. Позицията на EDF на пазара допълнително се засилва и от други фактори като размера на клиентското му портфолио, вертикалната интеграция на дружеството, която му позволяват да прилага  редица практики при производството, включително използването на най-конкурентното предимство – ниските променливи разходи.

Освен от привелигированата си  позиция на пазара, мнението на Комисията е, че с поведението си EDF допълнително затруднява ефективната конкуренция. Сключените от EDF дългосрочни договори с преобладаващата  част от индустриалните потребители на френския пазар на практика значително затрудняват другите участници на пазара да се конкурират и да доставят електроенергия на същите потребители. С други думи, Комисията заключава в своето твърдение за нарушение, че чрез портфолието от дългосрочни договори се постига затваряне на пазара (foreclosure of the market) от страна на EDF, което представлява нарушение на чл. 102 от Договора за функциониране на ЕС.

Как портфолиото от договори на EDF създава  „затварящ ефект” (foreclosure effect)?

Според виждането на Комисията ефектът „затваряне на пазара” е следствие  на комбинация на три различни елемента, произтичащи  от прилагането на портфолието от договори, които се заключават в:.

1.предлаганите обеми на съответния пазар чрез сключените от EDF договори;

2.фактическата продължителност на договорите

3.характера на договорите

Първите два фактора, взети заедно, на практика не дават възможност на алтернативните оператори да се конкурират с  EDF и да сключват договори с неговите клиенти.

Всъщност, първите два фактора допринасят за наличието на „затварящ ефект” на пазара, а третият фактор  оказва  допълнителен ефект и допринася за поддържането му, тъй като по време на действие на договорите се забранява препродажбата на енергията. По този начин алтернативните оператори  не могат да участват и на вторичния пазар за доставка на електроенергия и де факто се получава ефект на изключване от пазара на конкурентите по време на действието на договорите (de facto exclusivity).

Продължителността на договора е само един от факторите, който води до затваряне на пазара. Всъщност, общият  принцип е, че дългосрочните  договори сами по себе си не водят до ограничаване на конкуренцията, разглеждани в светлината на правилата за конкуренция. Те не попадат в обхвата на член 101 от ДФЕС, и дори може да се сключват от  предприятия с господстващо положение на пазара  без да се нарушава член 102 от ДФЕС, при условие че не водят да създаване на „затварящ ефект” и не ограничават достъпа на конкурентите до пазара.

В отговор на посочените твърдения на ЕК, въпреки че не се съгласява с  отправените обвинения, EDF предлага да поеме  ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета постановява, че когато Комисията възнамерява да приеме решение, с което да изиска прекратяване на нарушение, а съответните предприятия предложат поемане на ангажименти, чиято цел е преодоляване на проблемите за конкуренцията, Комисията може чрез решение да превърне тези ангажименти задължителни за предприятията. Решението може да се приеме за определен срок, като в него се прави и заключението, че повече не са налице основания за предприемане на действия от страна на Комисията.

Съдържание на предложените ангажименти

За да отговори на опасенията на Комисията, свързани с конкуренцията на френския енергиен пазар, ЕDF предлага да поеме ангажименти съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Съответният пазар, за който се отнасят посочените по-долу ангажименти, е доставката на електроенергия във Франция на промишлени клиенти, чието годишно потребление е по- голямо или равно на 7 GWh.

Основни елементи на предложените ангажименти

Считано от 1 януари 2010 г. EDF се ангажира през целия период, за който се прилагат ангажиментите, обемът, пуснат на съответния пазар, да бъде:

 i) за всяка календарна година поне 60 % и

ii)средно за всички календарни години поне 65 % от електроенергията, която предприятието доставя на големите промишлени клиенти съгласно договорите си за доставка пряко или с посредничеството на дружество за покупка.

В допълнение към това EDF се ангажира максималната продължителност на новите договори за доставка на електроенергия на големите промишлени клиенти да не надвишава 5 години.

Освен това, през периода на ангажиментите, EDF се ангажира да предлага систематично на големите промишлени клиенти две алтернативни формули за сключването на договори, едната от които ще предоставя действителна възможност на клиента да сключи договор за допълнителна доставка от друг доставчик по свой избор.

Горепосочените ангажименти, отнасящи се до затварянето на френския пазар за доставка на електроенергия на големите промишлени клиенти, ще се прилагат за период от десет години считано от 1 януари 2010 г. Те ще отпаднат предсрочно и окончателно в момента, в който електроенергията, продадена от EDF на съответния пазар, представлява максимум 40 % от общата електроенергия, продадена на съответния пазар през последователни две години. Ако прагът от 40 % бъде достигнат само в рамките на една година, ангажиментите няма да се прилагат за следващата година, но след това ще се прилагат отново.

EDF също се ангажира да изготвя годишен доклад относно изпълнението на ангажиментите и да го предава на Европейската комисия и на френския енергиен регулатор (CRE) до 31 март всяка година, като последният доклад ще бъде представен на 31 март 2021 г. Годишният доклад ще бъде изготвян въз основа на данни, на които е извършен одит от независим одитор.

Как предложените ангажименти разрешават проблемите за конкуренцията на пазара?

Първата цел на предложените ангажименти е да гарантира на алтернативните доставчици реалната възможност да се конкурират за клиентите на  EDF. Въпреки това, би било непропорционално, ако се задължава EDF да "раздава" някои от своите клиенти, което би довело до налагане на таван на  пазарния дял на електроенергийния оператор. Съответно, за да се гарантира реалната конкуренция между EDF и алтернативните  доставчици, EDF се ангажира, че от 1 януари 2010 г. средно най-малко 65% от електроенергията, доставена за големите индустриални потребители ще се реализира чрез пазара. Този ангажимент по никакъв начин не изисква EDF да се отказва всяка година от 65% от клиентите си и да ги насочва към алтернативни доставчици. Това означава, че EDF така ще организира 65 % от обема от договорите си по портфолиото, че да позволи на клиентите си свободно да сменят доставчика си без това да им коства допълнителни разходи. Този ангажимент е  с обвързващ срок от 10 години.

Втората цел на ангажиментите е да се гарантира, че EDF няма да бъде в състояние да подбере най-печелившите клиенти чрез по-строги договорни разпоредби и по-дълъг срок. От гледна точка на индивидуалния клиент, дългосрочният договор може да осигури стабилни доставки на електроенергия във времето, но той ще е в противоречие с интересите на потребителите като цяло, тъй като това би попречило на реалната конкуренция. За да се гарантира ефективната  конкуренцията, която да е в интерес на всички потребители, EDF се ангажира да ограничи продължителността на доставките по договорите, сключени на съответния пазар, до пет години.

Третата и последна цел на предложените ангажименти е да се осигури истинска  конкуренция по време на действие на договорите. EDF се ангажира да позволи на своите клиенти истинска свобода на избор, като систематично и едновременно с това предлага една алтернатива, която дава възможност на клиентите да задоволят отчасти нуждите си от друг доставчик. По този начин на клиентите се дава възможност да получават електроенергия едновременно от двама доставчици, или да получават енергия по договор за изключителна доставка, ако считат, че това е по-привлекателния вариант за тях.

Участниците на пазара са били консултирани относно предложените задължения, и в светлината на получените от тях отговори Комисията решава, че ангажиментите са адекватен отговор на установените проблеми в твърдението й за нарушение на правилата за конкуренция.

Ограниченията за препродажба

Вторият проблем за конкуренцията, установен от Комисията, е свързан с ограниченията за препродажба наложени от  EDF в по-голямата част от договорите за доставка на електроенергия на големите индустриални потребитили. Забраната за препродажба е била или изрично посочена в договора или се е подразбирала Разпоредбите са били изрично посочвани в договора или са подразбиращи се: напримир чрез стриктно изискване електроенергията да се консумира на мястото на доставка, посочено в договора. Тези ограничения са били прилагани спрямо обемите, които са били предмет на клаузата „вземи или плащай”, т.е електроенергията е трябвало за се заплаща дори и да не е доставена и използвана. Според Комисията тези клаузи могат да попречат на развитието на ликвидния пазар на едро и представляват злоупотреба с господстващо положение на пазара от страна на EDF. За да отговори на тези твърдения на Комисията, дружеството предлага два ангажимента.

На първо място EDF се задължава да информира  клиентите си, че клаузата с ограничението за препродажба престава да се прилага и също така се ангажира да не я включва в новите договори. На второ място, дружеството се ангажира по-активно да помага на потребителите да препродават доставената им количества енергия. От практическа гледна точка, EDF се ангажира да приеме, че първоначалните точки за доставка, определени в договорите могат да бъдат заменяни с друга точка или точки (може и на друг клиент) при условие, че е подадена достатъчно коректна информация и тя е в съответствие с профила на потребление, първоначално заложен в договора.

 на друг клиент от друг доставчик

Ангажиментите, свързани с премахването  на ограниченията за препродажба са в сила от първи януари 2011 г. Те ще действат в продължение на 10 години без право на предсрочно прекратяване.

Предложените ангажименти са тествани на пазара чрез т.н „пазарен тест”, след което Комисията решава, че те са подходящи за справяне с проблемите за конкуренцията на френския енергиен пазар и ги прави правно обвързващи с решение от  са Комисията с решение правно обвързва поетите ангажименти, след като ги е подложила на „пазарен тест”, тъй като ги смята подходящи за справяне с проблемите на конкуренцията.

Този случай представлява важна стъпка към създаването на ликвиден и конкурентен пазар на електроенергия във Франция. Трябва да се има предвид, че постигането на тази цел зависи от поведението на алтернативните оператори доставчици на електроенергия и от индустриалните потребители В действителност, тези играчи ще играят централна роля при  мониторинга, чиято цел е да се установи  доколко се изпълняват поетите ангажименти от страна на EDF. Комисията счита, че тези ангажименти предоставят на алтернативните доставчици на електроенергия реален шанс да се конкурират ефективно за клиентите на EDF и по този начин да разширят присъствието си  на пазара и да упражнят конкурентен натиск върху традиционния исторически оператор с дългогодишна монополна позиция на пазара.

Въпреки че ангажиментите поети от EDF представляват важна стъпка напред, те сами по себе си не са достатъчни и трябва да бъдат придружени от други промени, свързани с развитието и отварянето на френския пазар за електроенергия към по-голяма конкуренция. В тази насока е разследването на Комисията на държавно регулираните тарифи. С оглед на ефективното отваряне на пазара към конкуренция е наложително също да се даде на алтернативните оператори по – лесен достъп до съществуващите ядрени мощности на EDF. Това би създало положителни синергии в полза на потребителите. Поради това Комисията очаква с голям интерес да види какви по-нататъшни стъпки ще предприемат френските власти, за да реформират елекроенергийния си пазар.

Повече информация за случая.

Енергетика:Проектът „Белене” и ядрените отпадъци – въпроси без отговор

В потока коментари „за” и „против” строежа на атомната централа „Белене” през последните седмици, преобладават емоционалните политически аргументи пред здравата икономическа логика. Според мен единственият въпрос, на който следва да се отговори е дали проектът е икономически изгоден за България и дали ще е конкурентноспособен на един бъдещ общ европейски енергиен пазар. Все забравяме, че от 2007 г. България е равноправен член на Европейския съюз, от което пък следва, че се е ангажирала да участва във формирането и изпълнението на общите  европейски политики, една от които е създаването на единен конкурентен енергиен пазар.

В тази връзка бих искала да повдигна няколко въпроса, които не се отнасят само до цената на централата, а имат по-широко измерение, особено след ядрения инцидент в Япония, и са свързани най-вече с грижата за опазване на околната среда при дългосрочното съхранение на отработеното ядрено гориво.

Предистория на проблема?

Въпреки повече от половинвековната история на ядрената енергетика (първият ядрен реактор е въведен в експлоатация през 1956 г. в Колдър Хол, Обединено кралство), все още няма хранилища за окончателно погребване на отработеното ядрено гориво. Към момента отпадъците с висока радиоактивност или тези, които не могат да се подложат на преработка и да се използват повторно, се съхраняват в съоръжения за временно съхраняване. Чрез временните съоръжения за съхранение се намалява температурата и нивата на радиация на топлоотделящите елементи и отпадъците с висока радиоактивност. Тези съоръжения се нуждаят от постоянна поддръжка и контрол и поради тази причина не могат да дадат дългосрочно решение на проблема със съхранение на отпадъците с висока радиоактивност. Те обикновено са близо до или на повърхността, при което съществува допълнителен риск от аварии, включително от падане на самолети, пожари и земетресения. Срокът на междинното съхранение може да бъде най-много до 50-100 години. Трябва да се има предвид, че ядрените отпадъци от централите с високи нива на радиация имат разпад до 1 млн. години. Това означава, че отпадъците, съхранявани във временни съоръжения трябва да бъдат преопаковани и съхранени по един дългосрочен и надежден начин.

Към момента в Европейския съюз се генерират 7000 кубически метра радиоактивни отпадъци и по – голямата част от тях се съхраняват в съоръжения за временно съхраняване.

Какво е най-доброто решение?

Сред учените и международните организации като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е налице широк консенсус, че дълбокото геоложко погребване е най-подходящото решение за дългосрочно погребване на ядрените отпадъци с висока радиоактивност. Този консенсус е основан на научна работа извършвана повече от 30 години. През 2009 г. близо 200 учени и инженери от около 70 организации препоръчват отработените ядрени отпадъци да се погребват в дълбоки подземни геоложки хранилища за високо радиоактивни отпадъци. Препоръките са представени в специално изготвен от тях доклад "Програма за стратегически изследвания". Общият извод е, че от всички известни технологии към настоящия момент, геоложкото погребване е най-безопасния вариант. Съхраненият  по този начин отпадък е в "пасивна безопасност", при която не е необходима намесата на човешка дейност и радиоактивните отпадъци може да се съхраняват завинаги там.

Какво е предложението на Европейската комисия за разрешаване на проблема?

Съгласно Договора за Евратом, ЕС притежава правната компетентност за защита на населението от йонизиращи лъчения. Въпреки че, енергийният микс е от национална компетентност и ЕС зачита решението на всяка държава-членка, независимо дали то е „за или против” ядрената политика, но в същото време в интерес на всички граждани на Европа е ядрените отпадъци да се изхвърлят по безопасен начин и хората, водите и земната повърхност да са защитени от радиоактивно замърсяване. Не е необходимо да се споменава, че  ядрен инцидент в една страна би имал опустошителен ефект и в други съседни страни.

Комисията предлага да се създаде европейска рамка със задължителна правна и изпълнителна сила, която да гарантира, че всички държави-членки ще прилагат общите стандарти, създадени в рамките на МААЕ,  за всички етапи на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци до окончателното им погребване. Предвижда се директивата да бъде приета до края на 2011 г.

По-специално директивата определя, че:

• Държавите-членки трябва да изготвят национални програми в рамките на четири години от приемането на директивата. Тъй като приемането се очаква за 2011 г., това означава края на 2015 година. Тези програми следва да включват: планове за изграждането и управлението на обектите за погребване, в които се определя конкретен график за изграждане, съдържащ основни етапи и описание на всички дейности, които са необходими за изпълнението на техническите решения за погребване, оценката на разходите и избраните схеми за финансиране.

• Националните програми трябва да бъдат обявени на комисията. Комисията може да поиска от държавите-членки да изменят плановете си.

• Две или повече държави-членки могат да се споразумеят да използват окончателно хранилище в една от тях. Не се разрешава износът на ядрени отпадъци извън ЕС с цел окончателно погребване.

• Обществеността трябва да бъде информирана от държавите-членки, за да може да участва във вземането на решения относно управлението на ядрените отпадъци.

• Стандартите за безопасност, разработени от Международната агенция за атомна енергия придобиват задължителна правна сила. Това включва независим орган, който издава лицензии за изграждане на хранилища и проверява анализа на безопасността за всяко отделно хранилище.

В контекста на горната информация от само себе си се налагат и въпросите към проекта „Белене”.

1.Ако България гледа сериозно на задължението си да спазва европейското законодателство, то има ли идея как и къде ще погребва отработеното ядрено гориво от атомната централа „Белене".
2.В проекта обсъждан ли е стандарта за безопасност, който ще се прилага при погребване на отработеното ядрено гориво от централата „Белене” в светлината на предстоящите промени на европейското законодателство в тази насока?
3.Има ли оценка на разходите и какви са схемите за финансиране?
4. Кой и как ще финансира разходите по погребване на ядрените отпадъци от „Белене” . По принцип това е задача на оператора на атомната централа, който следва да заделя средства за бъдещото погребване на ядрените отпадъци.

5.Как държавата ще изпълни изискването, заложено в директивата, да бъде надлежно информирана обществеността, за да може тя да участва във вземането на решенията относно управлението на ядрените отпадъци преди да бъде определен начина на съхранението им?

В директивата се казва, че обществеността трябва да бъде уведомявана от държавите-членки по такъв начин, че тя да може реално да участва при вземането на решенията. Питам се как ще бъде убедена конкретна община в България да приеме на територията си изграждането на съоръжение за съхранение на ядрени отпадъци. Само искам да припомня какъв отпор и колко протести имаше на граждани от различни  общини от цяла България при очерталата се перспектива в техните депа да се съхраняват софийските „бали боклук”.

И тук не мога да не дам един пример от Швеция:

В момента Швеция предвижда да построи хранилище в две общини Östhammar и Oskarshamn. При търсенето на конкретното място държавата се е обърнала към гражданите на тези общини и ги е информирала за проекта си по изключително прозрачен начин. Създаден е бил местен съвет на гражданите, който е получил няколко милиона евро, за да финансира собствени изследвания и дейности. Проведени са над 60 консултативни срещи с гражданските организации. В резултат на разяснителната кампания, двете общини се съгласяват на тяхна територия да се изградят хранилищата. Не на последно място, роля е изиграла и перспективата за заетост и по-високи доходи.

Швеция планира хранилището да заработи през 2023 г., Финландия планира през 2020 г. да има работещо хранилище, а Франция през 2025. г.

Е, това са въпросите, а дали има кой да отговори .....?

Енергетика: Европейска седмица на устойчивата енергия

От 11 до 15 април 2011 г. започва Европейска седмица на  устойчивата енергия. 

Повече от 30 000 участници в 43 държави ще обсъждат енергийната ефективност и ролята на възобновяемата енергия през 2011 г. Европейската комисия организира основните събития в Брюксел, където ще се дискутират начините за  най-добро използване на  възобновяемите енергийни източници в Европа и подобряването на енергийната  ефективност като  се представят конкретни примери за това, как да се увеличат и двете. Ще се обявят и следващите стъпки за разполагане на интелигентните мрежи в цяла Европа, които ще предоставят на потребителите повече възможности за контрол на тяхното потребление и спестяване на повече енергия.

Комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер при обявяване на инициативата заявява: 

"Когато става въпрос за производство и потребление на енергия, Европа се нуждае повече от всякога от устойчиво развитие. Време е да се инвестира в по-висока ефективност на енергия и по-широко използване на възобновяемите източници: това е най-добрият начин за осигуряване на безопасна и конкурентоспособна енергетика за нас и децата ни. Интелигентните мрежи и използването на интелигентни измервателни уреди са от ключово значение за по-добро използване на енергията ".

Програмата на седмицата за устойчива енегия включва около 150 събития в Брюксел и повече от 450 дни на енергетиката в страни от Европа и около Средиземно море с повече от 30 000 участника. Събитията включват презентации на нови проекти, дискусии и конференции

На 12 април комисар Гюнтер Йотингер ще даде старт на церемонията по откриването с реч, посветена на европейските енергийно бъдеще в сградата Charlemagne в Брюксел.

Същият ден той ще даде и пресконференция  в 10.50 часа, на която  ще представи Съобщението за интелигентните мрежи. Стратегическият документ се фокусира върху двупосочната цифровизация на комуникациите, за да се подобри ефективността и да се помогне на потребителите по-добре да управляват домашните си измервателни уреди или т.н „интелигентни уреди”. По този начин би се спестила средно повече от 10 % енергия и би довело до намаляване на разходите.

 Повече информация

Организатор на Европейската седмица за устойчива енергия е Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации (EACI) от името на Генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия.

Повече информация за пълния списък на събитията в Брюксел и в цяла Европа, акценти за медиите : 

Сайтът на Европейската  седмица на устойчивата  енергия:

Енергетика:Открити процедури за нарушение срещу Италия, Полша и Румъния за неспазване на европейското енергийно законодателство

Европейската комисия съобщи, че официално изисква от Италия, Полша и Румъния да приведат в съответствие с правилата на ЕС националните си законодателство в областта на регулирането на крайните цени – цените на дребно за крайни потребители на енергия. Правото на ЕС за вътрешния енергиен пазар предвижда, че цените следва да се определят преди всичко от търсенето и предлагането. В случаите, когато крайните цени на дребно се определят чрез държавна намеса се създават пречки пред новите участници на пазара, при което потребителите и предприятията се лишават от правото свободно да избират най-добрата услуга, предлагана  на пазара.

Комисията изпраща мотивирани становища на трите държави-членки. Ако държавите-членки в срок от два месеца не изпълнят задълженията си, произтичащи от европейското законодателство, Комисията може да сезира Съда на Европейските общности.

Според правилата на вътрешния енергиен пазар всички компании трябва да имат възможността свободно да предоставят услуги в целия ЕС и да определят свои собствени цени, които отразяват реалната ситуация на пазарите. Регулираните цени нарушават функционирането на пазара. Определянето на цени, които не отразяват действителните нужди на пазара предотвратяват свободната конкуренция и пазарна интеграция и по този начин се поддържа монополно положение, което води до недостатъчни инвестиции и или ненужно високи цени.

Въпреки това, правилата предвиждат в изключителни случаи, например с цел защита на уязвими клиенти, да се допуска регулация на цените. В този случай, мерките трябва да бъдат насочени специално към потребителите, които се нуждаят най-много от защита, освен това те трябва да бъдат ограничени във времето и следва да гарантират равен достъп до националните потребители на енергийни дружества от ЕС.

Комисията счита, че настоящите правила за регулиране на цените за крайни потребители в трите страни, не отговарят на тези условия и нарушават правото на потребителите да направят своя избор.

Италия

Италианското законодателство все още изисква от операторите на разпределителни системи (Distribution System Operators) да предоставят електроенергия на битови потребители и малки предприятия по регулирани цени за крайните потребители, ако те не са подписали изричен договор с доставчик от конкурентния пазар. Мярката няма ясно определена крайна дата на действие, тя излиза извън рамките на необходимото за защита на потребителите и предотвратява достъпа на нови участници до италианския пазар.

Полша

Полският закон за енергетиката изисква енергийните предприятия да определят цените за крайни потребители на газ след като получат предварително одобрение от страна на националния регулаторен орган. Също така, новите участници на пазара трябва да получат одобрение преди да навлязат на пазара. Освен това, мярката не прави достатъчна разлика между различните групи клиенти като обхватът е твърде широк.

Румъния

Две мотивирани становища са изпратени до Румъния, едно за електроенергия и едно за газ. За електроенергия: румънският закон за електроенергия предвижда регулиран пазар на електрическа енергия. Регулираните цени за крайния потребител са приложими за всички битови потребители и малки и средни предприятия, които все още не са използвали правото си да сменят доставчика. За газ:  регулираните цени за крайни клиенти все още са приложими за всички потребители.

Правно основание

Европейското законодателство за вътрешния енергиен пазар (Директива 2003/54/ЕО и Директива 2003/55/ЕО, съответно заменени  с Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО, в сила от 3 март 2011 г.) предвижда от 1 юли 2007 година държавите-членки да гарантират, че потребителите са свободни да купуват електроенергия и природен газ от доставчик по свой избор.

Съдът на Европейските общности поясни в решението Federutility (дело C-265/08) критериите, по които регулираните цени могат да бъдат съвместими със законодателството за  вътрешния енергиен пазар. Според решението на съда от 20 април 2010 г. мерките трябва да бъдат приети в контекста на общия икономически интерес, да са в съответствие с принципа на пропорционалност, да бъдат ясно определени, прозрачни, недискриминационни и подлежащи на проверка и да гарантират равни условия на достъп за енергийни дружества от ЕС до националните потребители.

Повече информация за предприетите от ЕК на 6 април   процедури  за нарушение.
Повече информация за процедурата по установяване на нарушения на европейското законодателство от държавите-членки.

Въздушен транспорт: Комисията открива процедури за нарушение срещу България във връзка със споразумения с Русия за равнопоставеност на авиокомпаниите от ЕС и за прелитане над Сибир

Европейската комисия съобщи, че открива днес процедури за нарушение срещу България и Чешката република във връзка с техните двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги с Русия, като е изпратила искания за информация под формата на официални уведомителни писма.

Комисията се опасява, че е възможно споразуменията да възпрепятстват еднаквото третиране на европейските авиокомпании и да затруднят конкуренцията между тях, както и да дадат основание за въвеждането на такси за прелитане над Сибир, които биха били незаконни съгласно антитръстовите правила на ЕС.

Фактът, че авиокомпании от Европейския съюз трябва да плащат при прелитане над Сибир на път за дестинации в Азия може не само да оскъпи полетите, но и да доведе до нелоялна конкуренция между авиокомпаниите от ЕС и тези извън него.

Позицията на Европейската комисия е, че споразуменията за въздушен транспорт трябва да гарантират равнопоставеност между всички авиокомпании от ЕС и спазване на антитръстовите правила. В противен случай може да се окаже, че някои авиокомпании от ЕС са поставени в по-неизгодна позиция от своите преки конкуренти или че са принудени да плащат неоснователни допълнителни такси, в резултат на което цените на самолетните билети за потребителите биха се повишили.

Процедурата за нарушение разглежда два основни въпроса:

1.Свобода на установяване

Двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги между отделна държава-членка и трета държава трябва да включват така наречената „клауза за назначаване на ЕС“, според която разпоредбите се прилагат еднакво за всички авиокомпании от ЕС, а не само за тези от въпросната държава-членка. Тя е съществена част от създадения в началото на 90-те години единен европейски пазар на въздушни превози и гарантира, че за авиокомпаниите важат еднакви правила навсякъде в ЕС. Изискването за „клауза за назначаване на ЕС“ бе потвърдено от решението „Открито небе“ на Съда от 2002 г.

Съдът постанови, че разпоредби, съгласно които само граждани на дадена държава-членка могат да се ползват от предимствата на споразумения за въздухоплавателни услуги, представляват нарушение на правилата на ЕС относно свободата на установяване (понастоящем формулирани в член 49 от Договора за функционирането на ЕС).

Повечето споразумения с трети държави вече са приведени в съответствие с решението на Съда. Русия е една от малкото държави в света, която не приема да третира по еднакъв начин всички превозвачи от ЕС и не е съгласна условията в двустранните споразумения да включват „клауза за назначаване на ЕС“ и да важат за всички. Това поражда сериозни практически проблеми, като застрашава например правата за превоз на авиокомпании, закупени от превозвач от друга държава-членка на ЕС.

2.Такси за прелитане над Сибир

Определени авиокомпании от ЕС са задължени да плащат такси за прелитане над Сибир по маршрутите си към редица дестинации в Азия. Само през 2008 г. въпросните европейски превозвачи са заплатили такси в размер на около 420 милиона щатски долара, като по-голямата част от тази сума е платена директно на руската авиокомпания „Аерофлот“. Комисията изразява опасение, че това е в нарушение на антитръстовото законодателство на ЕС, съгласно което авиокомпаниите не трябва да бъдат принуждавани да сключват търговски споразумения с преките си конкуренти. Тя също така е разтревожена от факта, че това положение противоречи на международното право (Чикагската конвенция). Двустранните споразумения налагат и различни условия на авиокомпаниите от ЕС в зависимост от държавата на установяване, което допълнително нарушава конкуренцията. В резултат на това може да се наложи пътниците да плащат по-високи цени за самолетни билети, отколкото в момента.

Следващи стъпки

Държавите-членки разполагат с два месеца, за да отговорят на официалните уведомителни писма. Ако отговорите им бъдат сметнати за незадоволителни, Комисията ще изпрати мотивирано становище с искане те да променят своите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги с Русия.

Политиката за конкуренция – ключов приоритет за Европейския съюз и държавите членки

През последните седмици, представители на бизнеса, политици, както и обикновени граждани заговориха за по силна намеса на държавата в икономиката. Дебат, чрез който се връщаме 20 години назад. Имам предвид, че отново се  поставя под съмнение ролята на свободния пазар в икономиката ни, с което се връщаме там откъдето тръгнахме преди 20 години. България, за разлика например от Полша и Чехия, направи своя избор към свободния пазар трудно, а реформата от планова в пазарна икономика се осъществяваше колебливо и мъчително. В настоящия момент, въпреки че предимствата на пазарната икономика са видими, отново на дневен ред се вадят аргументи за държавно регулиране и определяне на цени.

Много бързо забравихме времената на дефицит и липса от пазара на най-обикновени стоки от първа необходимост. Да не забравяме, че в годините на плановата икономика, или когато държавата определяше, какво да се произвежда, колко да се произвежда и на каква цена да се произвежда, можеше да се купят само два вида кашкавал, два вида хляб, два вида сирене.....да продължавам ли?. Смятам, че всички които имат реални спомени от тези времена, добре си спомнят и дефицита на редица стоки, например търсеха се „връзки” за да си купиш цветен телевизор, автоматична пералня, та дори и най-обикновен бойлер, а банани и портокали ядяхме само на нова година и по време на  поредния конгрес на БКП. Да припомня още, че трябваше да се чака поне 20 години за нова кола „Лада” и то след като си внесъл 1500 лв. депозит (при минимална заплата около 100 лв), върху който не се начисляваше и никаква лихва.

 За разлика от политиците на Чехия и Полша, които веднага след промените през 1989 г- честно обясниха на народа си, че предстоят трудни години на пазарни реформи, но те са единствено възможните, за да се тръгне към развита и устойчива икономика, в България повече от 8 години се лутахме между „демократичния социализъм”, „чорбаджиите изедници”, през финансовите пирамиди и тотално източените държавни предприятия. Разбира се това лутане имаше и своята цена, която всички платихме чрез хиперинфлацията през 1996/97 г. и чак тогава проумяхме, че и за България няма друг път освен пътя на свободния пазар с ефективна конкуренция.

Разбира се, пазарната икономика и свободната конкуренция не се случват и поддържат от само себе си. Затова в Европейския договор за функциониране на Европейския съюз (Лисабонския договор – подписан и от България), има специални разпоредби, в които са формулирани правилата за конкуренция, (чл.101 и 102), а на ГД „Конкуренция” и националните органи по конкуренция им е вменена отговорността да ги прилагат на практика в съответствие с Регламент 1 /2003 на ЕС, като следят да няма изкривявания на пазара чрез картели и злоупотреби с господстващо положение. Затова са предвидени и много силни правомощия за разследване, например възможност за претърсвания на офиси на предприятия при съмнения за картел или злоупотреба на пазара, както и високи санкции за нарушителите- до 10 % от оборота им.

Именно за тази отговорност на държавите членки и правоприлагащите им органи говори Александър Италианер, генерален директор на ГД „Конкуренция” на Европейската комисия, в реч, произнесена на семинар в Дъблин, организиран от Института по европейски и международни въпроси и органа по конкуренция на Ирландия

Италианер споделя, че глобализацията е ключовата дума за сегашното икономическо развитие, но със същата сила върви и обединяването на органите, прилагащи правилата за конкуренция.

Той посочва, че на европейско равнище от 2004 г. чрез Европейската мрежа по конкуренция, ефективно са обединени усилията на Европейската комисия и националните органи по конкуренция, а през  май ще бъде отбелязана десетата годишнина  от световната Международна мрежа по конкуренция,  ICN, в Хага.

Кои са основните теми и политики, които един от най-висшите представители на ГД „Конкуренция” засяга и най-вече разяснява:

На първо място той изрично подчертава изключителната роля на свободния пазар за икономическия просперитет и произтичащото от това задължение на Европейската комисия и на националните органи по конкуренция на държавите членки да  поддържат конкуренцията на пазара, чрез ефективно прилагане на правилата за конкуренция.

Според Италианер, точно сега е времето да се обърне внимание на значението на ефективната конкуренцията за преодоляване на настоящите икономически затруднения, възстановяване на конкурентоспособността и за насърчаване на растежа. Много от националните икономики в Европа, както и в  Ирландия са пострадали и продължават да страдат от финансовата криза. Но, политиката на конкуренция и защитата на ожесточената конкуренция  са ключовите инструменти, които трябва да се използват, за да се преодолее кризата и да се развие максималния потенциал на икономиката.

В своята реч Италианер разглежда три ключови теми:

 1.Ролята на националните органи по конкуренция;

2.Приноса на ГД" Конкуренция " за развитие на правоприлагането в областта на конкуренцията

3.Връзката между политиката на конкуренция и по-широките приоритети на публичната политика.

За ключовата роля на органите по конкуренция

Италианер изрично подчертава, че държавите членки трябва да признаят изключително важната роля на органите по конкуренция.

„Аз често говоря за важността на политиката на конкуренция за създаване на подходяща среда за растеж и иновации. Политика на конкуренция е в основата на поддържане на ефективни пазари и създаване на правна сигурност на предприятията, които оперират във вътрешния пазар. Ясните правила за конкуренцията са необходимост, не лукс.”

„Всъщност, правилата са важни. Но правилата са безсмислени, ако няма ефективни органи за тяхното налагане. Ето защо искам да подчертая ролята на органите по конкуренция. Те носят на раменете си, отговорността за ефективното разследване и възпиране на тези, които нарушават конкуренцията и правят нашето препитание по-скъпо или оставят нас потребителите без избор.”

”През последните две години, ние сме чували гласове, които твърдят, че трябва да си затваряме очите пред лицето на някои от тези нарушения, тъй като икономическите условия са достатъчно тежки. Но, на какво основание бихме могли да направим това? И какъв ще е ефектът върху бюджета на семействата, които достатъчно дълго си затягат коланите, ако си затваряме очите? Ами, домакинствата би трябвало да платят по-високи цени, за продукти и услуги на по-ниско качество. И ние просто не може да приемем това, особено по време на безпрецедентната криза, която удари Европа.”

По нататък в речта си Италианер отново и отново подчертава, че Европейската комисия и националните органи за конкуренция са отговорни за публичното прилагане на правилата за конкуренция при забранените споразумения –картели и злоупотребите с господстващо положение на пазара, заложени в Лисабонския договор.

И отново напомня, че националните органи по конкуренция играят жизненоважна роля при правоприлагането на правилата за конкуренция на вътрешния пазар. Те следва също и да са доверените хора на своите правителства и законодатели, помагайки и насърчавайки ги при изготвяне на стратегии, с които се насърчава конкуренцията и конкурентната култура.

„Аз съм горд да кажа, че Европейската мрежа по конкуренция, която обединява Комисията и органите по конкуренция на държавите-членки, издържа на призива да се разхлабят правилата за конкуренция по време на кризата. Имаме всички основания да продължим да изпълнява тези правила стриктно и аз ще ви дам няколко примера в  моето представяне днес. Така че, ние сме спокойни за правилата, но ние все още сме подложени на  голям натиск.”

„Ние всеки ден чуваме за съкращения в националните органи по конкуренция и ограничения на бюджетите им. В същото време, се очаква от тях, да  постигат резултати от най-висока класа и то бързо, но с по-малко персонал и по-малко средства. Ето защо аз искам да припомня на този първи семинар, че от голямо значение за органите по конкуренция е, те да бъдат адекватно оборудвани с оглед техните задължения, независимо дали от гледна точка на ефективни механизми за правоприлагане, ефективни структури или на подходящи ресурси. Ясно е, че те трябва да бъдат упълномощени да действат по безпристрастен и независим начин. Средствата за ефективно и устойчиво функциониране следва да бъдат гарантирани, особено по време на бюджетни ограничения. Финансирането във органите по конкуренция е добра инвестиция, защото тя се възвръща чрез осигуряването на по-ефективни и иновативни пазари.”

Конкурентните пазари допринасят за по-бързо приспособяване към новите икономически условия, и поради това за икономическото възстановяване и по-добро препитание за домакинствата. Ефективното прилагане на правилата за конкуренция защитава потребителите и участниците на пазара от антиконкурентни практики, които водят до влошаване на икономическите условия.

В речта си Италианер, отново напомня, че миналия ноември, председателите на всички национални органи по конкуренция на държавите членки, на среща в Брюксел, са подписали резолюция с призив органите по конкуренция да бъдат подсигурени с подходящите средства и необходимите експерти, за да могат да се борят с нарушенията на правилата за конкуренция. Нещо повече, националните органи по конкуренция трябва да бъдат в такава позиция, че да могат да си сътрудничат пълноценно  в рамките на Европейската мрежа по конкуренция, както и с други сродни международни институции, за да могат съвместно да разкриват проблемите за конкуренцията и да подобряват сближаването в международен аспект.

Лекторът изказва и поздравления към Ирландския орган по конкуренция, за постигнатия от тях забележителен успех при случая BIDS, по който органа по конкуренция е работил 8 години като се е обърнал към всички възможни инстанции от Върховния съд на Ирландия до Европейския съд и обратно, но накрая е доказал правотата си, че споразумението на преработвателите на говеждо месо за ограничаване на конкуренцията на пазара не е в интерес на потребителите.

 

Прилагането и осъвременяването на правилата за конкуренция  на европейско равнище:работата на ГД „Конкуренция”

Италианер отчита също и работата на комисията, като отбелязва, че тя отново е белязана от финансовата криза и справянето с нея е определило и приоритетите, особено по отношение на политиката за държавните помощи, предназначени за банките, чиято цел е да се избегне колапса на банковата система в Европа, но в същото време и да не се достигне до изкривяване на конкуренцията.

Но, Италианер отново набляга на факта, че през последната година ГД „Конкуренция” продължава строго да налага антитръстовите правила, особено в областта на картелите, където е наложила общо санкции в размер на 3 милиарда евро през 2010 г., и това е доказателство, че заради кризата не е „охлабено” антикартелното правоприлагане.

Още повече, че санкциите отиват директно в европейския бюджет, а фактът, че на пазара не оперират вече разкритите картели е спестило на потребителите разходи за 7 милиарда евро. И това число отново показва, че разходите направени за органите по конкуренция са далеч по – ниски от ползите, които те допринасят за икономиката при ефективно правоприлагане.

Също така продължава прилагането на антитръстовите правила в ключови сектори на вътрешния пазар, например чрез поемане на ангажименти от компаниите в, енергетиката и транспорта, които ще гарантират, че тези пазари са отворени за конкуренция в бъдеще.

Мерките за повишаване на икономическия растеж.

Политика на конкуренция има роля във всички области, но най-вече в мерките за засилване на икономическия растеж. Тя може да подкрепи мерките, които водят до повишаване на растежа, производителността и иновациите.

С развитието на потенциала на вътрешния пазар, политиката на конкуренция може да позволи на предприятията - независимо дали са преработватели на селскостопанска продукция, или стартиращи фирми и малки и средни предприятия, да прилагат иновативни идеи при производството на продукти и предлагането на услуги, които отговарят на търсенето на глобализиращия се пазар. Чрез увеличаване на конкурентоспособността на вътрешния пазар, тези предприятията ще укрепнат и ще са в състояние да се противопоставят на международната конкуренция.

В речта отново се подчертава, че по никакъв начин няма да се изключват определени услуги или сектори от прилагане на правилата за конкуренция. Напротив, сега е времето за отваряне на пазарите за конкуренция чрез премахване на бариерите пред търговията, което да позволи на потребителите да извлекат максимални ползи от наличието на конкурентни пазари.

В заключение Италианер отново отправя послание към националните органи по конкуренция да засилят усилията си по отношение на комуникацията и многократно да обясняват на обществеността и на политиците, защо работата им по защита на конкуренцията е от решаващо значение за развитие на пазара и на икономиката като цяло, като заявява:

„Ясно е, че политиката на конкуренция и правоприлагането са от съществено значение, ако искаме да вървим  към траен просперитет в един устойчив свят.”

  

Цялата реч на Александър Италианер – генерален директор на ГД „Конкуренция” на Европейската комисия - ТУК