петък, 29 ноември 2013 г.

Енергетика: АСЕР публикува втория мониторингов доклад за развитието на енергийните пазари



Главната цел при прилагането на разпоредбите на Третият енергиен пакет, който е в основата на европейското енергийно законодателство прието през 2009 г., е да се създадат такива условия на енергийните пазари, че потребителите да имат възможност да правят свободен избор между достатъчно на брой доставчици на електроенергия и газ. Свободният избор в условията на конкурентен пазар ще осигури справедливи енергийни цени, които отразяват разходите и не са дискриминационни.
Една от задачите на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (АСЕР), в съответствие с Третия енергиен пакет, е да осъществява мониторинг и да анализира развитието на пазара на електроенергия и газ в Европейския съюз.



Резултатът от изпълнението на това задължение се оформя в годишен доклад Market Monitoring  Report. Тази година в Брюксел на 28 ноември 2013 г. АСЕР съвместно със Съвета на енергийните регулатори Council of European Energy Regulators (CEER представи втория мониторингов доклад. Докладът представя независим анализ и се подготвя въз основа на получени данни от националните регулаторни органи (НРА) за пазарите на енергия на държавите-членки, данни от Европейската комисия, Европейската мрежа на операторите на преносни системи European Networks of Transmission System Operators (ENTSOs) за електроенергия и газ, както и данни директно събрани от АСЕР.
В доклада основният акцент е поставен върху проблемите свързани с гарантиране на правата на потребителите. А така също в него се разглеждат различни аспекти относно интегрирането на пазара, като се отделя специално внимание на пазарите на едро за електроенергия и газ и на условията за достъп до мрежите.

Какви са основните констатации относно развитието на пазара? 
  • Въпреки продължаващата икономическа криза през 2012 г. потребителските цени на електроенергията и природния газ са се увеличили в повечето от държавите членки. Цената на природния газ за домакинствата се е увеличила с около 10%, а на електроенергията с 4.6% в сравнение с предходната година.
  • В доклада ACER и CEER установяват известен напредък по отношение на ценовата конвергенция на европейските пазари на едро на газ и електроенергия, както и наличие на по-ефективно използване на мрежата –например средният процент на използване на мрежата за високо напрежение се е увеличил от 60% в края на 2010 до 76 % през 2012 година. Въпреки това, в някои области на Европа предизвикателството свързано с интегрирането на източниците за възобновяема  енергия води до намаляване на степента на сближаване на цените, в сравнение с предходната година .
  • В доклада се констатира също, че макар и природния газ все по-често да се търгува на спот пазарите, все още има договори, при които цените на газа са обвързани с тези на петрола, което заедно с липсата на яснота по отношение на трансграничните тарифи, предизвиква икономически неефективно движение на газовите потоци от по-скъпи райони към по-евтини такива.
  • Анализът на пазара на едро за електроенергия показва, че ефективното пазарно свързване market coupling  (свързване на търговията на няколко енергийни борси) би улеснило ценовата конвергенция и търговията в рамките на същия ден по-лесно би интегрирала енергията от възобновяеми източници на пазара. Изводът в доклада е, че крайните потребители все още не са се възползвали от предимствата на единния пазар, например по-ниските цени на едро на електроенергията, не са се отразили на крайните цени за потребителите.
  • Продължават да съществуват бариери за навлизане на много национални пазари на дребно, което възпрепятства конкуренцията на пазара на дребно и свободния избор за потребителите.
  • Регулирането на цените остава основна характеристика и на двата европейски пазари на дребно- за електроенергия и газ. През 2012 г. се забелязва малък напредък при премахването на регулираните цени спрямо 2011 г. През 2012 г. 49%  от домакинствата на пазара за електроенергия и 46% от тези на природен газ са с регулиране цени (18 от общо 27 държави членки). Регулираните цени на практика демотивират потребителите да преминават към друг доставчик, а ако те се определят под разходите могат да представляват и бариери за навлизане.
  • Цената на консумираната електроенергия формира относително малка част от  разхода за електроенергия в крайната сметка по фактурата на потребителите. Размерът на общата сума от таксите за мрежата и други административно определени такси, включително и тези свързани със схемите за подкрепа на енергията от възобновяеми източници, обикновено възлиза на половината от крайната обща сума по сметката на потребителя. Това води до ограничаване на конкуренцията на пазара на дребно и прави неатрактивно навлизането на нови участници на пазара.
  • Непълната интеграция и фрагментация на пазара на дребно в рамките на ЕС са довели до значителни социални загуби за европейските потребители на енергия, в порядъка на няколко милиарда евро през 2012 г. (общо разходите за всички необходими инвестиции в нова инфраструктура за пренос или разпределение).
 Какви са констатациите в доклада относно правата на потребителите?
  • В доклада се прави констатация, че е налице инерция на потребителите при смяна на доставчиците, дори когато на пазара оперират конкурентни доставчици и потребителят би извлякъл ползи от тяхната смяна. Последното може да се дължи на липсата на информираност, на традиционната лоялност на потребителите към историческия доставчик или от стремеж за избягване на риска. Все още е необходимо да се предприемат стъпки за включване на потребителите на пазара, за да се възползват от интеграцията на енергийния пазар в ЕС.
  • Наблюдава се известен напредък в съкращаване на времето, необходимо за потребителите да преминат от един доставчик на електроенергия или газ на друг. В повечето държави-членки, е въведен три седмичен срок за превключване на потребителите към нов доставчик на електроенергия и само половината от потребителите на газ в момента се възползват от тази гаранция. Франция е добър пример за държава, която е въвела по-кратки срокове за смяна на доставчика-преминаването към друг доставчик на електроенергия трябва да става в рамките на 24 часа, а при доставчика на газ за четири дни.
  • В доклада също се констатира, че в целия ЕС се прилагат различни мерки  за защита на уязвимите потребители (някои от мерките са свързани със системата на социалното осигуряване и общото данъчно облагане, други чрез специфични правила за доставки, прекъсване и комуникация). Правилото "без прекъсване" се прилага в няколко държави-членки.
  • Що се отнася до оплакванията на потребителите, повечето държави-членки имат алтернативно (извънсъдебно) разрешаване на спорове (обикновено жалбите на потребителите се разрешават от или чрез националните регулаторни органи) при времеви хоризонт от три месеца.
Какви препоръки са отправени към националните регулаторни органи (НРО) в доклада?
  • Основната задача на националните регулаторни органи трябва да е свързана с пълното гарантиране правата на потребителите. НРО следва да играят активна роля по прилагането на правата на потребителите и да предприемат инициативи за повишаване на осведомеността относно възможностите за преминаване от един доставчик на енергия на друг. Например чрез провеждане на кампании за повишаване на осведомеността на потребителите (каквито вече се наблюдават в някои държави-членки). 
  • Конкуренцията на дребно и гарантираната смяна на доставчика могат да гарантират по-добри сделки и намаляване на сметките за енергия. Потребителите в ЕС все още не се възползват в пълна степен от тази възможност, и това води до значителна загуба на благосъстояние за домакинствата, които са крайни потребители. Затова ролята на регулатора е изключително важна. Той трябва да осигурява необходимата информация и да запознава потребителите с предимствата на конкурентния пазар, който може да гарантира свободен избор на доставчик.

Общият извод в доклада е, че за да се постигнат по-големи ползи за европейските потребители, е необходимо завършване на вътрешния енергиен пазар и премахване на бариерите пред конкуренцията на дребно. Държавите членки трябва да направят необходимите усилия, за да постигнат тази цел до края на 2014 г. Те трябва да предприемат мерки за пълното прилагане на Третия енергиен пакет, за приемането на мрежовите кодекси и следва да направят необходимите усилия, за да положат началото за тяхното изпълнение.
Според директора на ACER, Алберто Pototschnig всяко закъснение по изграждането на европейския енергиен пазар ще струва на европейските потребители милиарди евро годишно.






понеделник, 25 ноември 2013 г.

вторник, 19 ноември 2013 г.

Енергетика:Европейски проект ли е „Южен поток“?



Внезапното стартиране на проекта "Южен поток" на българска територия порaждa редица въпроси. Освен публикуваната оскъдна финансова информация, на базата на която вече бяха направени някои анализи, липсва още информация за правната рамка и техническите изисквания свързани с изграждането и бъдещата експлоатация на газопровода. Само по себе си декларираното намерение, че проектът ще се съобрази с европейското законодателство, не е достатъчно.

Твърдението, че проектът е от европейско значение също не е вярно.

В подкрепа на този извод може да се посочи приетият на 14 октомври проект на Делегиран регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес. Предложението на ЕК  включва общо 245 енергийни проекта от общ европейски интерес, 100 от които са за развитие на конкуренцията на газовия пазар. За тези проекти се предвижда европейско финансиране и сериозно опростяване и облекчаване на процедурите за одобрение на проектите.

Проектите ще се възползват от редица предимства като: 
  • ускорени процедури за планиране и издаване на разрешения (задължителен срок  три и половина години);
  • единен национален компетентен орган ще действа като едно гише при издаване на разрешенията;
  • по-малко административни разходи за разработващите проектите и държавните органи, поради опростената процедура за оценка на въздействието върху  околната среда, при спазване на изискванията на правото на Съюза;
  • по-голяма прозрачност и по-добро участие на обществеността;
  • повишаване на прозрачността и привлекателността за инвеститорите, благодарение на опростената регулаторна рамка, при която разходите са разпределени основно към страните, които максимално се възползват от завършения проект.
  • възможност за получаване на финансова подкрепа в рамките на Механизма за Свързана Европа. Тази възможност ще играе ключова роля за привличане на необходимото частно и публично финансиране, което може да се осъществи още в началото на 2014 г.

За да бъде включен един проект в списъка, то той трябва да гарантира значителни ползи за най-малко две държави-членки; да допринася  за интеграцията на пазара; да води до развитие на конкуренцията; да повишава сигурността на доставките и да намалява емисиите на CO2.
 „Южен поток“ не е включен в списъка, изброяващ европейските проекти.
В същото време България е включена в няколко клъстера, чието изграждане трябва да доведе до диверсификация на доставките на природен газ, при което в средносрочна перспектива страната  би изпълнила заложеното в европейското законодателство изискване за независимост на страната при доставките на природен газ, измерена чрез „Правило  N-1.

Клъстерите, включващи газовия пазар на България са:

Между другото, още през 2010 г. представители на руската държава направиха презентация на проекта в Брюксел. Целта беше да се убеди ЕК, че „Южен поток“ отговаря на критериите за европейски проект. За разлика от сега, през 2010 г. трасето на газопровода имаше друга конфигурация. То се състоеше от два лъча, единият от които довежда газа до Баумгартен, Австрия, а другият до Бриндизи, Италия.  Още тогава комисарят по енергетика Йотингер категорично заяви, че Русия е и ще остане важен партньор за Европа при енергийните доставки, но проектът „Южен поток“ не отговаря на европейското енергийно законодателство и с нищо не допринася за постигане на основната цел на ЕС -изграждане на единен европейски конкурентен енергиен пазар до 2014г.

Трасето на "Южен поток" преди:

Трасето на  "Южен поток" сега:
Най-общо казано проектът не предлага диверсификация на източниците за доставка на природен газ за Европа, а моделът  на ценообразуване на Газпром – чрез обвързване на цените на природния газ с тези на петрола и петролните деривати,  не отговаря на европейския модел за ценообразуване, който използва пазарен подход. А именно, цената да се определя въз основа на спот пазари, където се сблъскват търсенето и предлагането, както това става при т. н. хъбове, какъвто е и хъб Баумгартен в Австрия. Очевидно е, че моделът на ценообразуване при доставките на спот пазарите, каквито са енергийните борси и хъбовете, не е съвместим с модела на ценообразуване на Газпром, който обвързва цените на природния газ с тези на петрола и петролните деривати при доставките обвързани с дългосрочни договори.
Още повече, че се променя и начина на определяне на таксите  за пренос. Новото европейско законодателство приема т.н модел „вход/изход“ при ценообразуване на таксите за пренос, за разлика от подхода на Газпром за такси базирани на разстоянието за пренос на природен газ.
Може би това е една от причините за промяната на трасето на газопровода. Доколкото се вижда от новата карта на трасето, природния газ няма да захранва Баумгартен и Бриндизи, а ще отива само до Северна Италия с разклонение до Хърватия и Словения. При това положение възниква въпросът достатъчно ли ще бъде потреблението на газ от тези страни, за да се запълни на 100 % тръбата, както са проектните очаквания?. Още повече, че тези държави също имат планове за диверсификация на природен газ и също са включени в клъстери от обявените европейски проекти от общ интерес.
При стартирането на проекта миналата седмица бе заявено, че руската страна се е съгласила да дава достъп до газопровода на трета страна „при поискване“?. Тази информация е крайно недостатъчна, за да се направи какъвто и да е анализ, дали са изпълнени условията на европейското и националното законодателство по отношение на достъпа на трети страни до инфраструктурата. Да не забравяме, че всички регламенти са директно приложими и са част от националното законодателство.
Достъпът на трети страни до газопровода трябва да се гарантира чрез прилагането на сложна правна рамка и на специфични технически изисквания при предоставянето на капацитет за пренос.
Не искам да влизам в детайли какви са конкретните изисквания, само ще посоча няколко основополагащи изисквания, на които „Южен поток“ следва да отговаря,  ако наистина руската страна е приела да се съобразява с европейското енергийно законодателство.
„Южен поток“ трябва :
Мрежовият кодекс представлява стандартизиран механизъм  за разпределение на капацитет, който включва  тръжна  процедура  за съответните  точки на междусистемно свързване в рамките на Съюза и стандартни продукти за трансграничен  капацитет, които следва да се предлагат и разпределят.

Общата цел при развитието на европейския енергиен пазар не е да се дублират газопреносните системи, което в повечето  случаи не е  нито икономически обосновано, нито ефективно. Ефективната конкуренция на пазарите на природен газ може да се гарантира чрез прозрачен и недискриминационен достъп до газопреносната  инфраструктура  за  всички  ползватели  на мрежата. В  големи  части на Съюза обаче липсата на еднакъв и прозрачен достъп до  преносен  капацитет (пропускателна  способност)  продължава  да бъде основна пречка  за  постигане  на  ефективна  конкуренция  на пазара  на  едро.

От представената публична информация е трудно да се прецени доколко са изпълнени гореизброените изисквания. С една дума, въпросите около изграждането на „Южен поток“ все още са повече от отговорите. Към момента, на базата на публикуваната информация за проекта, е невъзможно да се направи анализ и да се прецени дали той наистина отговаря на националното и европейско енергийно законодателство.
В същото време може категорично да се отговори на въпроса поставен в заглавието. Проектът "Южен поток"  не е европейски проект по смисъла на критериите, чрез които са избрани и одобрени 245-те проекти от списъка "европейски проекти от общ интерес". 

Видно от картата  проектите от общ европейски интерес целят да създадат мрежа от свързани помежду си газопроводи, които да покрият цялата територия на ЕС до 2020 г. и да свържат континента с нови източници за доставка на природен газ.

И накрая да напомня, че едно от изискванията на европейското законодателство е, да се гарантира пълна прозрачност при изграждането на подобни мега проекти. Да се включва обществеността - особено при обсъждане на съответствието на проекта с екологичното законодателство. Също така е необходимо  да се спазват процедурите за обществените поръчки, за да се създава прозрачна конкурентна среда за предприятията, желаещи да  участват в изграждането му.